Автоимунни заболявания

 

Автоимунните заболявания представляват група заболявания, които се характеризират с хиперактивност на имунната система, която унищожава здравите тъкани, клетки и органи в своя собствен организъм.
В нормални условия, имунната система е онази, която пази организма от патологични агенти, получени от чужда генетична информация. Функцията на имунната система е резултат от взаимодействието между няколко вида клетки, наречени антитела. Благодарение на имунната система организмът се бори успешно с външните тела и инфекциозните агенти. В някои случаи самата активност на имунната система причинява патологични реакции. Това например са алергиите, при които тя реагира бурно срещу някои антигени и може да се стигне до животозастрашаващо състояние.
Автоимунните заболявания представляват друга страна на неправилен отговор на имунната система. При тях, отделните компоненти в системата не успяват да разпознаят чуждите от своите тъкани, което причинява неправилна и твърде агресивна реакция към последните. В редица случаи тези заболявания се дължат на нарушение в нормално съществуваща бариера, която спира достъпа на правилните клетки до определени тъкани в тялото.
Диагностицирането на автоимунни заболявания се извършва на база клиничната картина и провеждането на редица лабораторни и образни изследвания. Един от най-важните подходи е доказването на патологична имунна реакция в организма. Обикновено се осъществява чрез изолиране на автоимунни тела, които са характерни за определеното заболяване.
В наши дни медицината предлага контрол и забавяне на тяхната прогресията на конкретното заболяване, както и компенсиране на функцията на засегнатия орган. Към всяко едно заболяване се подхожда строго индивидуално, както и към специфичните особености на отделния организъм.