Умбрия -Там, където времето е спряло, храната уникална. а виното божествено.
/---снимка---/
Здравейте приятели,
Поредицата от разкази за едни от най-прекрасните места по света ще продължи с една от най-интересните дестинации в Европа-Италия-Областта Умбрия-Асизи и Перуджа .
Приятно четене
/---снимка---/
Област Умбрия се намира в Италия. Наричана малката сестра на Тоскана, това е една от най-красивите области в Италия - история, природа, вино, кухня, всичко събрано в една Област и това е Умбрия.
Този район — малък, сгушен сред хълмове и част от веригата на Апенините е известен с един от най-красивите градове на хълм в Италия, Перуджа, както и с Асизи, града на Свети Франциск, основател на Францисканския орден на бедните монаси. Намира се близо до Рим, близо до Флоренция, Сиена и Пиза, близо до Адриатика, но малко от тълпите туристи по тези места дръзват да се напъхат в Умбрия, без да разчитат на собствен транспорт на четири колела. Умбрия е територията в Италия с най-много запазени замъци от средновековието.
/--снимка---/
Територията на Умбрия преди Римската империя е била населявана от племето Етруски.
Едно от най-интересните племена населявали Европа. Етруските са една от загадките на древността. Знаем немалко за тях, но историята им е забулена в митични легенди и тайни... Според една от хипотезите за произхода на този древен народ, етруските, заедно с баските, са оцелели жители на Атлантида. Едно такова предположение само доказва високата оценка на тяханта култура.
Етруските са били онзи загадъчен древен народ, който обитавал част от Централна и Северна Италия още от края на II хил. пр. Хр. Те са играели първостепенна роля на историческата сцена в басейна на цялото Средиземно море.
Съществуването на този тайнствен народ е открито при археологически разкопки едва през XVII в., след като векове наред се е говорело само за Рим, за Римската култура и латинския език.
В наши дни вече отдавна е признато непосредственото влияние на етруската култура върху Рим. Според римските историци етруски царе управляват в Рим от 590 г. до 490 г. пр. Хр. От етруските римляните са възприели уменията си да строят сгради, укрепления, пътища, храмове, да създават отводнителни системи, да гадаят. Римските отличителни знаци на царската институция са заимствани именно от етруските. Археологически разкопки са разкрили високото ниво на развитие на етруските през III – I в. пр. Хр. – градове, изкуство, писменост. В продължение на векове етруските са доминирали в басейните на Тиренско, Адриатическо и Средиземно море. Те са владеели Рим от неговото основаване до момента, когато латините, подстрекавани от гърците, постигнали своята независимост. Тогава Етрурия попаднала под владичеството на Рим, а етруските се слели с римляните.
В сравнение с останалите племена на полуострова етруските са притежавали високоразвита градска култура. Техният език, религия, изкуство и начин на живот твърде много са се различавали от тези на околните народи. Според акад. Владимир Георгиев етруските имат троянски произход. Цялата космогонична и астрологична система на етруските значително се отличава от гръцката и римската и разкрива общи черти само с хетската и халдейската. Етруската архитектура се основава на същите онези високи астрономически, геометрични и религиозни познания, характерни за хетите и народите на Месопотамия. Етруският и хетският език са сродни помежду си и може да се предполага дори, че са два диалекта на един и същ език.
Интересен факт е, че етруските жени са били по-начетени от съвременничките си и са имали сравнително влиятелно положение в обществото, нещо, което не се наблюдава например у патриархално настроените гърци. Това най-вероятно е било повлияно от култа към богинята – майка. В етруското изкуство често били изобразявани сцени, в които, било поради божественост, сила или възраст, жената доминира над мъжа.
Древните етруски са си представяли света като триетажен храм, най-горната част, от която е небето, а най-долната – подземното царство на мъртвите. Според тях пукнатините по земната повърхност съединявали средната и долната част на света. По тази причина във всеки етруски град се правели ями, през които се поднасяли жертвите за душите на мъртвите и за подземните богове. Етруските вярвали, че светът в хоризонтален план е разделен на четири части, като добрите духове и божества обитават изтока, а злите – запада.
Много развито и разпространено в Древна Етрурия било гадателското изкуство. Етруските гадаели по вътрешността на жертвеното животно (особено по черния му дроб), както и по летежа на птиците. Практикувано било и яайцегадаенето. Актът се извършвал, като три дни преди събитието, жрецът се усамотявал, спирал да се храни и да говори и повтарял въпроса и името на божеството, към което той щял да бъде отправен. В деня преди самото гадаене, той се изкъпвал, обличал нови дрехи без шевове по тях, жертвеното животно било украсявано и често упоявано (поради изискването да върви доброволно към олтара). Не била рядка практиката да се принасят в жертва животни, докато пророчеството не се възприемело като благоприятно.
Етруските са оказали силно влияние върху целия тогавашен свят. Много от културните ценности на този древен народ преминават не само у римляните, но и у други европейски народи. Именно в това се състои историческата заслуга на етруските и техният принос в развитието на европейската цивилизация и в създаването на европейската култура..
Култура,Кухня и Вино :
/---снимка---/
Жителите на Умбрия се славят със своето гостоприемство . Основният поминък е земеделие, винопроизводство, туризъм и строителство. През годините, които прекарах в тази невероятна част на Италия се запознах изцяло с начина на живот на местните.
Това са хора, които никога няма да ви оставят гладни, жадни и нуждаете ли се от помощ, те ще ви помогнат винаги.
Кухнята на Умбрия е една от най-добрите в цяла Италия. Тук на почит са ястията от дивеч- глиганско, еленско и т.н, във всяко едно градче може да си купите невероятно направените салами от глиган или елен от местните производители .
Изключително популярен в Умбрия е кафевият трюфел . Умбрия е територията с най-много добив на този вид трюфел и тук повечето от ястията използват аромат от трюфели.
Една от най-известните пасти е “Pasta alla Norcina”. Тук наистина може да се влюбите в италианската кухня. Повечето неща се приготвят по домашни рецепти, което прави кухнята още по-вкусна.
Вино – Лозята в Умбрия заемат 12 500 хектара, формиращи 13 DOC 2 и DOCG, които са 60% червени сортове грозде, и заемат 60% от общата площ. Най-често срещаният сорт е Санджовезе, неговата площ е 20% (2500ха), следвано от Требиано Toscano (12%, 1 450 хектара), Grechetto (11%, 1 360 хектара), Мерло(10%), Sagrantino (7%), Каберне Совиньон (4%) и други. През 2014 г. в Умбрия са произведени 670,000 хектолитра вино, най-значително е DOC Орвието, дялът, на които е 96 хиляди хектолитра. Производството на червени и бели вина е почти еднакво. Провинция Перуджа е специализирана в производството на червени вина, а провинция Терни - на бяло
Монтефалко- Градът Монтефалко , е заобиколен от средновековни стени, живописно кацнал на хълм, под който изобилства от лозя . Името на селото се превежда от италиански език като " планина от соколи , " местна легенда разказва, че император Фридрих II на Швабия, по време на престоя си тук видял огромен брой соколи и решил да преименува Kokkorone в Монтефалко. Sagrantino ди Монтефалко DOCG ( Монтефалко Sagrantino ). Престижната винарска зона на Умбрия обхваща община Монтефалко, частично Bevagna, Gualdo Cattaneo, Кастел Риталди и Giano dell'Umbriya. Лозята покриват 650 хектара, с петкратно увеличение през последните 15 години . Най-доброто вино - Sagrantinо, редки автохтонни червени сортове грозде .Монтефалко се води за едно от най-скъпите и тузарски вина в централна Италия, една бутилка от Sagrantino започва от 20 евро.
/--снимка---/
Rosso ди Монтефалко DOC- По-малкият брат на Sagrantino ди Монтефалко , който е съставен от Санджовезе ( 60-70% ) , Sagrantino ( 10-15% ) и други разновидности на червено грозде ( 15-30 %) . Силата на Rosso ди Монтефалко е, че той може да се пие в сравнително млада възраст , отличава вино Бери аромати, добра структура и меки танини . Сложността на виното и неговия капацитет за съхранение зависи от производителя .
/---снимка---/
Torgiano РЕЗЕРВ DOCG -Производственият район е цялата територия на община Torgiano, с изключение на носни почви по поречията на реките Тибър и Chiascio , както и земя в долината и по канавки, които се спускат от северната страна на склона Brufa . Torgiano DOC. Производственият район е в цялата територия на община Torgiano, в провинция Перуджа. Разположен на югоизток от Перуджа , той се характеризира с не много високи хълмове , височина между 180 и 300 метра . Почвите са съставени от пясъчна и варовикова глина върху основа туф .
Вината от тази област винаги са се радвали на отлична популярност , дори и извън страната. The Rosso Riserva несъмнено е едно от най-престижните : то е богато и сложно вино, подходящо за дълъг живот на възрастните хора . Torgiano Rosso Riserva : от Санджовезе грозде 50-70% , 15-30% Канайоло , Требиано до 10% ; могат да се смесят и с други червени сортове ( Ciliegiolo , Montepulciano ) до максимум от 15% . Вкусът е сух , хармоничен , плътен и постоянен. Придружава сe с печено бяло и червено месо , птици, дивеч и твърди сирена .
Орвието DOC-Производственият район включва всички или част от територията на Орвието , Алерона , Алвиано , Baschi , Кастел Вискардо , Фикуле , Гуардеа , Montecchio , Blacksmith , Монтегабионе , Monteleone d' Орвието , Порано , в провинция Терни ; Bagnoregio , Castiglione в Теверина , Чивитела д'Аляно , Графтън , Лубриано , и провинция Витербо, в Лацио . Орвието е един от най-известните италиански производители на бяло вино . Винопроизводството dell'Orvietano има древни корени . Етруските били изкопали изби в масивна туф, което е характерно за района и в прохладата на тези пещери ферментацията е завършвана само след няколко месеца, оставяйки на виното захарен остатък, който има голям принос за успеха му, а римляните го изнасят чак в Галия .
През Средновековието и Ренесанса е бил един от любимите вина на папския съд (папа Павел III е любител на виното, Григорий XVI иска тялото му да бъде измито с това вино, преди да бъде погребан); Хвалено е от поети, художници и включително Pinturicchio и когато той рисува в Орвието, настоява в договора си да му осигурят "най-много вино, колкото може да се изпие". Виното има значителна роля дори и в изграждането на катедралата на Орвието: между 1347 г. и 1349 г. на майсторите, които са работили в кариерата на Монте Flat, за да извличат камък им било купено неограничено количество вино,. Днес преобладава сухата версия, но продължава традицията на производство на Орвието с леко сладък и полу-сладък вкус. Някои производители разработват отлични версии от презряло грозде, засегнати от плесена Botrytis Cinerea. В есенната сутрин, когато обикновено се образува гъста мъгла, която благоприятства развитието на този конкретен плесен върху гроздето, който захранва водата съдържаща се в месестата част на плода и разширява порите на кожата, без да я счупи причинявайки по този начин изпаряването, когато гроздето се нагрява от слънчевите лъчи. Получените капки са много сладки, богати на глицерин, който придава на виното специална "мазнота", с концентрация на всички ароматни компоненти. Събирането на този сорт грозде се прави много късно и се произвежда в няколко последователни пъти, за да се получи пълна поява на явлението. Около половината от реколтата изчезва под формата на изпарена вода, но качеството иска саможертва. В района на производство има два основни вида почва, едната, от които е от вулканична лава и туфи и утаечен произход, образувани от камъчета и пясък или плиоценна глина. При втория вид почвата е от пясък и камъни . Орвието и Орвието Класико се получава от Trebbiano (Procanico) 40-60%, Verdello 15-25%, Greghetto, бял Канайоло (Drupeggio) и Malvasia за остатъка, при условие че Malvasia не надвишава 20% от общата сума. Те могат да се смесват и с 15% други не-ароматни сортове бяло грозде, произвеждащи се в Терни и Витербо. То е с бледо бял цвят повече или по-малко интензивно, деликатно, плодово: сух тип (от леко горчив привкус) е добър аперитив и върви добре с зеленчукови супи без домати. Много подходящ за варена или печена риба и бяло месо (пуешко, заешко), пилешко желирано месо; гарнирано с варени или пържени зеленчуци, добре съчетано с аспержи в масло. Сладките вина се съчетават успешно и с ястия от черен дроб, с някои вкусни и леко пикантни сирена, включително сирене пекорино и чапли, и плодови салати. Сладките видове (особено късната реколта и благородното гниене) се съчетават с гъши дроб, ферментирало сирене (Горгонзола, Рокфор, Стилтън, Синьо сирене) или козе сирене, сухи бисквити с лешници или бадеми и деликатни торти без сметана, шоколад или сметана. Виното, наречено "благородно гниене" има жълто-златист цвят, елегантен букет и пликоване, богат и "мазен". Благороден вкус, мек и хармоничен. И "подходящ за дълъг живот на възрастните хора.
/---снимка---/
Перуджа :
Перуджа (Perugia) е малък, но известен град в Умбрия, Централна Италия. Разположен е в близост до река Тибър, сгушен сред хълмовете на Апенините. Той е известен като важен художествен център, притежаващ множество красиви ренесансови сгради, скрити в стария му център.
/---снимка---/
Перуджа или Перусия. както е старото име на Перуджа по етруско време е лесно достъпна туристическа дестинация, тъй като се намира в близост до Рим, Флоренция, Сиена и Пиза - на около 150 км., което за уредената пътна инфраструктура на Италия, не се смята за разстояние.
Като главен град на региона Умбрия, Перуджа има с какво да се похвали. Не случайно красотата му често е сравнявала с тази на тосканските ренесансови градове. Старият му център е пълен с най-различни забележителни постройки, скрили се сред криволичещите улици и каменните къщи в сърцето на града. Сред чужденците той е известен с творилите тук художници, с провежданите многобройни фестивали и с красивата, заобикаляща го природа.
Разположен в земеделския район на Умбрия, Перуджа изненадва своите посетители със запазилите се архитектурни шедьоври в центъра на града. Тъй като е основан през далечната 1270 г., а през Средновековието постига изключителен разцвет, неговият стар град е невероятно красив и богат на забележителности.
/---снимка---/
За да се насладите напълно на уникалната атмосфера, е най-добре да се разходите пеша из многобройните улици и площади, над които ще се открият невероятни гледки, породени от факта, че градът е един от най-хълмистите в Италия. Многобройни стълби ще ви показват сградите в различен вид- ту от високо, ту от ниско. Ето само част от архитектурните паметници, които трябва да включите в списъка си със забележителности:
- Катедралата Сан Лоренцо, в която се помещава музей, показващ ценни ръкописи от X в.
- Националната галерия, която предлага уникални творби на Пиетро Перуджино, учител на Рафаело; Пиеро де ла Франческа и Агустино ди Дучио.
- Двореца деи Приори (Palazzo dei Priori), който датира от златния средновековен век на Перуджа и съхранява в себе си ценни фрески на Перуджино.
- Ботаническата градина на университета, която предлага голямо разнообразие за любителите на цветята.
- Църквата с манастир Св. Джулиана (Santa Giuliana), която датира от XIII в. През годините манастира е използван за различни цели - първоначално е бил девически манастир, но поради лошата си слава е превърнат в хамбар, а днес служи за военно училище.
Най-добре е да съчетаете пътуването си до Перуджа с някой от провежданите тук фестивали. Особено известни са джаз фестивала и фестивала Еврошоколад. Първият обикновено се открива през юли и е сред най-важните събития в Европа. Вторият е предназначен за любителите на сладкото, както и за любителите на нетрадиционното.
Провежда се през октомври и се представят всякакви изделия от шоколад, включително цели градове или човешки фигури, направени от какаовия елексир. Имайте предвид обаче, че и двата фестивала са много популярни и Перуджа се изпълва с около 30 000 туристи по време на представленията.
Най-добрият начин да посетите Перуджа е с кола, тъй като ще можете да се разходите и из останалите градове в района.
Италия е целогодишна туристическа дестинация, така че, когато и да посетите Перуджа, тя със сигурност няма да ви разочарова.
Асиси :
/---снимка---/
Асизи е очарователно, средновековно градче в централната част на Италия, в провинция Перуджа, област Умбрия. Но какво го прави по-различно от всички очарователни градчета в Италия? Асизи е различен със своята атмосфера. Сякаш обгърнат от божествени ръце, той гледа към живописните равнини надолу, а над него се разпростират стръмните и гористи хълмове на планината Субазио. Достатъчно е да видите Асизи в розовата светлина на здрача, забулен в мистериозна тишина, за да почувствате божествената магия на този град. Истински пазител на историята, на изкуството и на религията. Асизи е роден град на Сан Франциск и забележителностите, свързани с неговото дело са в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тук думата мир е на почит ,тук може да се наслаждавате на тишината и да стоите с часове на стълбите пред някоя Катедрала. За мен това е вторият най-докосващ душата религиозен град след Йерусалим.
/---снимка---/
Базиликата Сан Франциск (Basilica di San Francesco /St. Francis Basilica)
/---снимка---/
Грандиозният комплекс на Базиликата Сан Франциск е построен в началото на XIII век и една от най-важните дестинации за поклонниците от цял свят. Лично папа Григорий IX положил първия камък в деня, след който Сан Франциск от Асизи бил канонизиран. Тялото на Сан Франциск било тайно погребано в подезмна крипта по времето, когато църквата се изграждала. През следващите 600 години точното място, на което са били положени останките му, било забравено. През 1818 г. гробницата била преоткрита и днес тя е отворена за посетители. Сан Франциск е роден, живял и умрял в Асизи, затова го наричат Сан Франциск от Асизи. Той е основател на Францискансия орден, наричан още Ордена на миноритите. Базиликата обхваща две църкви, построени една до друга. Долната се характеризира с римски сводове, а горната с вертикални готически линии. Горната църква е завършена през 1253 г., което я прави най-старата готическа църква в Италия. И двете църкви са украсени с красиви стенописи от XII-ти и XIV-ти и век на най-известните художници от онова време: Джото, Пиетро Лоренцети, Чимабуе, Симоне Мартини. В първия параклис на долната църква могат да се разгледат сцени от живота на Сан Франциск. Въпреки че през вековете стенописите са се влошавали, те остават едни от най-важните тоскански фрески. Катедралата Сан Руфино (Cathedral of San Rufino) е построена през XII-XIII-ти век и впечатлява посетителите си с прекрасни примери на ранносредновековната каменна резба. Животни и митични зверове са накацали по пиластри и корнизи, а светци и техните символи охраняват входовете. Криптата, която датира от XI-ти век е мястото, където Свети Франциск се е молил, когато е дошъл да проповядва в църквата. Днес в криптата витае особена атмосфера, а в апсидата може да намерите изключителен римски саркофаг от III-ти век, издълбан в мрамора. В музея се пазят много от съкровищата на катедралата, както исторически и художествени, така и римски находки от района на катедралата. Стенописи от XIII-ти век, разказващи историята на Христос, римски саркофаг от II-ри век са само част от акцентите, които заслужават внимание.
Замъкът Рока Маджоре (Rocca Maggiore Castle)
/---снимка---/
Високо над града, съвършен като пощенска картичка, кацнал по склоновете на планината Субазио, се намира замъкът Рока Маджоре. Първоначално е бил част от няколко крепости, построени по потрежение на стените на града. Рока Маджоре е построен през XIV-ти век от кардинал Алборноз (Albornoz). Император Фридрих Втори, когато бил млад, оставал тук понякога. Замъкът е място, което ще събуди желание да го опознаете, а гледката от него ще ви накара да се влюбите, особено по залез слънце. Дълга стена, която се простира от основната част на замъка, завършва с кула, предназначена за наблюдателен пост. Днес може да се качите на кулата, не за да следите за врагове, а просто да се насладите на панорамата. Стените ограждат големи зелени площи, които някога са били градини, които са снабдявали замъка с най-необходимото, в случай на обсада. В самия замък може да видите фигури, облечени в костюми, типични за благородниците през XIV-ти век.
Храмът на Минерва
/---снимка---/
Портикът на храма на Минерва датира от I-ви век пр.н.е. Превърнат е в църква през 1539 г., но през XVII-ти век е реновирана в бароков стил. Фасадата обаче пази оригиналния си облик до днес, с римски колони и архитрав. В Базиликата на Сан Франциск фреска на Джото показва сградата на храма на Миневра с решетки на прозорците. Това кара историците да смятат, че храмът е използван като затвор през Средновековието. Стъпвайки на Пиаца дел Комуне, трябва да знаете, че под краката ви се намира римски форум, който може да посетите, а входът му е на Виа Портика (Via Portica). Пиаца дел Комуне е централният площад на града, какъвто е бил и през римско време. Площадът е идеалното място, където може да поседнете на каменните стъпала, да похапвате вкусен италиански сладолед и да се наслаждавате на гледката от модерни хора и сгради, напомнящи за римско време. Тук се намира храмът на Минерва, Дворецът на Капитано дел Пополо (Palazzo del Capitano del Popolo) и камбанарията Торе дел Пополо (Torre del Popolo
Църквата Санта Клара (Santa Chiara)
/---снимка---/
Готическата църква е построена през 1265 г. и е в чест на Света Клара/Санта Клара. Тя била една от най-ентусиазираните ученици на Сан Франциск и още много млада напуска знатното си семейство и започва монашески живот, под духовното ръководство на своя учител. Санта Клара е основател на втория Францискански Орден този на Кларисите. Под олтара на църквата е откритата гробница на Санта Клара, която умира в Асизи през 1253 г. Тук се намира и Говорещия кръст от манастира Сан Дамиано, пред който Сан Франциск е получил съобщение от Бог. В предната част на църквата се намира привлекателната Пиаца Санта Клара, откъдето се открива красива гледка към долината.
Манастирът Сан Дамиано (Convento di San Damiano)
/---снимка---/
Югоизточно от центъра на града се намира малкият манастир Сан Дамиано, основан от Сан Франциск. Първата игуменка на манастира е била Санта Клара и тук е мястото, където тя умира. Тук е и мястото, където Сан Франциск получава съобщение от Бог да възстанови дома му. Така той възстановява малката църква със собствените си ръце. Може да посетите църквата, светата обител, с ранните стенописи от XVI-ти век и градините на манастира.
Свети Франциск -Малкият просяк с голямо сърце
/---снимка---/
Роден, между декември 1181 г. и септември 1182 г. от Pietro Bernardone от Moriconi, богат търговец на платове.Той е син на благородната дама Pica Bourlemont,която му дава името Йоан. Бащата, който по това време е по работа във Франция, когато се върнал, сменя името на сина си на Франческо, за да може да бъде свързано с Държавата, с която той търгува много добре и под това име, Франческо става известен в цял сват. След 24 години в разгулен живот заминава на военна кариера (по това време е пленен от Перуджа и лежи в тъмницата доста време).
Франциск получава видение от Господ в съня си, който променя изцяло живота му. Той сънува как Господ му казва да се откаже от всичко свято и земно и да го дарява на бедните. Следва публично отказване от цялото наследство на баща си и „разголване на тялото“
Това е момента, в който Франческо се съблича чисто гол, хвърля дрехите и парите си на земята и казва, че от тук нататък принадлежи на Господ .И от този ден нататък той се отдава на Църквата, бедните и болните. Самият свети Франциск, както го описват съвременниците, бил невисок и тъмен, с "очи като маслини", с голяма брада, мръсен и крайно изтощен на вид, но бил "най-обаятелният от всичките християнски светци". Наричали го "Малкият просяк". Разказват, че където стъпел, разцъфтявали цветя. Силата на неговата личност личи и от биографията му, написана 35 години след неговото смърт от брат Бонавентура. Там той е описан като човек от плът и кръв, борещ се не против църквата, а против греховността. За да "усмири гласа на плътта", той се хранел изключително рядко, като посолявал храната с пепел, за да премахне вкуса й. Вода пиел също толкова рядко, заради което винаги бил измъчван от чудовищна жажда. Зиме и лете за постелка му служела голата земя, а под главата си слагал камък. Всякога, когато нещо започвало да го изкушава, той налагал тялото си с въже, навързано на възли, а после върху кървавите рани надявал груба дреха. Обичал да казва: "Този, който много говори с жени, трудно ще избегне оскверняването, както, когато мине по огън обгаря петите си..." В деня на Светия кръст - 14 септември 1224 г., свети Франциск започнал да медитира, като съсредоточил целият си дух и внимание към страстите на Христос. Неговата вяра била така силна, че по тялото му се появила стигма - белезите от копията и гвоздеите по тялото на Исус Христос. Тези белези му останали завинаги и постоянно му причинявали нетърпими болки и страдания. Бонавентура разказа как една сутрин в началото на ХIII в. младият Джовани като всеки ден отишъл на служба, но този път думите на свещеника достигнали дълбоко в сърцето му: "... приближава Царството небесно. Не вземайте със себе си нито злато, нито сребро, нито пари за път, нито дрехи, нито обувки..." Вярващите смятат, че през този ден бил основан "Орденът на босоногите братя" - тези, които се отказват от всички земни блага, за да помогнат на всички да водят праведен живот и се обърнат към Бога. Това станало по време на понтификата на папа Инокентий III (1193-1216 г.) - човекът, който изразходвал енергията си най-вече за аристократични занимания. Числото на разочарованите от главата на църквата растяло и новото учение на свети Франциск се считало като спасително движение срещу пороците на тогавашното духовенство. Въпреки че светецът страстно проповядвал послушание към папата и непротивопоставяне на църквата. Самият папа дал своята благословия на новосъздадения Орден на Францисканците, акт, с който вярвал, че ще ограничи неговата нарастваща популярност. Защото тя можела да го превърне в ерес. Така главата на църквата - ловък политик, успял да засили влиянието си върху новия орден. Миноритите или "по-малките братя", както наричали себе си францисканците, впоследствие оставили на по-заден план идеите за бедност и смирение и постепенно се превърнали в обикновен орден, който дори бил реорганизиран по йерархичен принцип. Начело вече стоял "генерал", който бил утвърждаван от самия папа. Броят на францисканските манастири нараствал, докато стигнал в апогея си до 1100. Всички натрупали значителни състояния и започнали да играят политическа роля. Несъгласен с промените, Франциск дори чистосърдечно се оттеглил от неговото духовно ръководство. През 1226 г. той почувствал края на своите дни, простил се с последователите си и пожелал да остане сам. Така дочакал своята смърт на 43-годишна възраст. На смъртния си одър той молил "бедния брат магарето, моето тяло" да му прости несгодите, които го карал да търпи. Две години по-късно бил канонизиран за светец.
„Бих искал да споделя с вас мои приятели, че от цялата ми любима Италия, сърцето ми отдавна принадлежи наполовина на област Умбрия.“
Тодор Иванов
Управител
Кондор Холидей ООД