Стара Загора, ул. Княз Борис 114, +359 882 889 222, office@condorholiday.bg
Начало / Пътеписи / Тораджа - плажове, мистика, култра, природа и още нещо...

Тораджа - плажове, мистика, култра, природа и още нещо...

Здравейте на всички ! Днес продължавам с моята традиция да ви представям нови дестинации, като тази е много по-различна от предишните ! Ще ви "заведа" да се докосете до една култура, която няма нищо общо с никоя друга в света. Ще бъдете отведени в едно тайно, мистично и заредено със страхотна енергия място. Това е остров Сулавеси и област Тораджа !!!

 

След 4 дневен престой в Бали ,пристигнахме на летището в Макасар. В самолета бяхме единствените хора, различаващи се от азиатците. Още след като слязохме от самолета и се насочихме към багажното отделение усетихме страхотното чувство да си различен. Всички ни гледаха любопитно и се усмихваха, питаха ни от къде сме и веднага ни насочваха към различни места, които да видим.

 

На летището ни чакаше нашият водач, осигурен от партньорите ни в Сулавеси – Окто или както аз му виках Октопус J Шофьорът ни се казваше Мандела -племенник на Нелсон Мандела J, ама от други майка и баща J

На летището имаше около (без да преувеличавам) 500 човека, които чакаха свои близки да се върнат от различни места.

Сулавеси е доста голям остров , като от на южната до най-северната част разстоянието е 2300 км. 89% от населението са мюсюлмани.

 

Южната част – райска атмосфера, спокойствие, страхотна морска храна и плажове !

След като направихме бърз обяд в Макасар в  местен ресторант, се запътихме към най-южната част на острова – Бира ! Това е така нареченият им курорт.  Очакваха ни около 5 часа път J

Минахме покрай страхотни места, останали наистина недокоснати от масовия турист. По време на една от почивките решихме да спрем на някое място, откъдето можехме да си вземем по кафе, кола и т.н. Слязохме и се запътихме към една сергийка, която е изнесена пред дома на хората, на които принадлежи. Интересното тук беше начина, по който ни посрещнаха. След като видяха, че сме различни от азиатци, всички от къщата излязоха да се снимат с нас. Радваха ни се ,прегръщаха ни, дори ни поканиха да влезнем в къщата им, за да видим как живеят. Почувствах се невероятно ! Толкова положителна енергия и внимание ! Казаха, че това ще им остане страхотен спомен за месеци напред. След това преживяване продължихме нататък…Седейки в буса си мислех как ние сме много по-напред от тях във всичко, но на какво се радват те и на какво ние? Кой е по-щастлив?

 

Имахме още една страхотна спирка в селце на брега на океана, където се намират най-известните работилници за кораби и лодки в Сулавеси. Страхотно място ! Успяхме да видим как се правят големите кораби, дори и влезнахме да ги разгледаме. Селото беше малко и тук още като ни видяха местните деца, дойдоха около десетина от тях и започнаха да ни прегръщат и да искат да се снимат с нас. НИКЪДЕ ПО ВРЕМЕ ЦЯЛАТА ЕКСКУРЗИЯ НЕ НИ ПОИСКАХА ПАРИ за това,  че и ние се снимахме с тях !!! Хората го правеха, защото наистина им беше интересно, а не комерсиално !

 

 

След дълъг и изтощителен път пристигнахме в хотела. Той беше от типа бунгала, направени от еко материали. Абсолютна романтика и красота! Вечеряхме в хотела, изпихме по  уиски и се насочихме към леглата. За следващата вечер си поръчахме за морска храна – риба, скариди и калмари.

На сутринта ни очакваше страхотен изгрев. Бунгалата се намираха в тропическа градина на брега на океана, а птичките и местните жители ни събудиха със започването на техният активен живот.

Закусихме и за наша изненада персонала на хотела (който беше от 7 човека) дойде с прясно извадената риба - тон ,скариди и калмари. Очакваше ни страхотна вечеря! Каквато и беше !

След закуската на следващия ден, се отправихме към целодневната ни екскурзия , включваща шнорхелинг и посещение на няколко острова.

Е няма какво да кажа, още на пристанището, откъдето взехме лодка, щом ни видяха децата ,които играха футбол на плажа, дойдоха и започнаха с редовното „Мистер, мистер фото? „ Айде отново снимки и потеглихме към островите.

Направихме няколко шнорхелинга ( Индийския океан си е Индийски океан!) няма какво да кажа... страхотен подводен живот!

Акостирахме на островчето и там ни очакваше обяд – отново прясна риба и скариди. Хапнахме, пихме пресен кокосов сок и плажувахме няколко часа. Аз лично обиколих острова, запознах се с местните и влезнах в една къща, докато  хората обядваха. Заредих се отново с положителна енергия !

Върнахме се към 16 ч. в хотела. Вечерта ни очакваше вкусна вечеря ! Е да беше си наистина супер !!! Още едно уиски и отново в леглата.

 

Племето Каджанг – Сенгканг

 

На сутринта напуснахме хотела с тъга, но се насочихме към още няколко прекрасни места, които трябваше да посетим. Очакваше ни около 5-6 часа път.

По пътя спряхме до местна къща, където фермера произвежда палмова захар. Абсолютно натурална ! Показа ни как се прави и естествено си купихме... цената за 3 кг във формата на кокосов орех е 2 лв. !

След няколко часа пристигнахме на едно наистина уникално място- Племето Каджанг ! Това е едно от малкото селца, останали в Индонезия, които предпазват жителите си от външният свят и спазват силно традициите си. За да влезеш в селото, трябва да си облечен в черно и да си задължително бос.

Усещането е страхотно. По принцип е забранено да се снима, но ние успяхме да направим няколко снимки.

След около 10 минути вървене пеш до централната част на селото се срещнахме с краля на племето- Аякуан. Влезнахме в една  бамбукова къща на два етажа. Стопанина ни покани да седнем на земята и започна да ни разпитва с помощта на нашия преводач. Същия не е излизал от селото никога през живота си и рядко напуска къщата. Хората от цялото село (около 800 човека) при проблем идват да се съветват при него. Първо се спазват законите на племето и след това законите на Индонезия. Племето Каджанг е силно религиозно и до ден днешен използва различни ритуали и магии. След около 30 минути разговор,  Аякуан ни благослови и ние си тръгнахме.

Това, което видях и почувствах няма как да се опише с думи!

Късният следобед пристигнахме в Сенгканг . Преди да се настаним в хотела, пътувахме  с лодка, за да прекосим огромното езеро. Минахме покрай къщи, в които живееха местните, някои от които се къпеха в реката. Стихнахме до рибарско село, състоящо се от около 15 къщи, които в зависимост от рибата се местят. Когато усетят, че има риба на определено място, местят къщата.

Настанихме се в хотела , след което отидохме на вечеря. Тук отново имаше „Мистър фото, плийз „ J Имаше видеа и страхотни преживявания с местните.

 

 

Тораджа – земята на загадките !

 

На сутринта се събудихме и потеглихме към заветната ни цел – ТОРАДЖА.

Много сън чел за тази дестинация и не напразно ние от Кондор мислим да я наложим на пазара.

Очакваше ни около 7 часа път.

След 5-ят час видяхме една голяма порта на която пишеше TORAJA ! И ето ни вече бяхме тук.

Тораджа е област в Сулавеси, която е християнска. 80% от населението са протестанти и 19% католици.

Това е много древна цивилизация с много древна култура, която се пази и до ден днешен. Известни са с уникалните си погребални церемонии. Тораджа се намира на около 1500 м надморска височина, скрита в планината и заобиколена от девствена природа. Култура, природа, християнство и страхотни хора – какво може да бъде по-добре! Тораджа е известна също и със своите къщи. Единствени по себе си, къщите се използват и до ден днешен. Те наподобяват рогата на известния Тораджески бик,  който се използва при погребални церемонии.

Но нека продължа по същество. След като навлязохме в Тораджа спряхме за бърз чай от пресен джинджифил. Спряхме на място наречено еротичната планина  от снимките разбирате защо! Гледката беше повече от възхитителна !


След около час пристигнахме в столицата на Тораджа – Рантепао. Още от далеко забелязахме нещо познато ? Статуята на Исус на огромен връх. Качихме се да я видим. Гледката беше смразяваща! Отгоре  величествена статуя Исус с изглед надолу към величествената планина на Тораджа !

Пристигнахме в 4* хотел, собственост на нашите партньори. Постройките са в стил, типичен за Тораджа!

Следваше вечеря . Случайно се запознахме с един местен човек, който ни каза, че на следващия ден има погребална церемония на много богато семейство. Това е нещо, което се случва веднъж на няколко години ! Е когато сме с късмет, сме си с късмет !

Едвам дочакахме да стане сутрин и водача ни дойде и започнахме нашето приключение !

За да отидем на церемонията, трябваше да купим цигари, които  да дадем на роднините на починалия. Още при пристигането в селото видяхме изградените специално за ритуала скелета на къщи.

Ще ви разкажа каква е традицията тук –

Когато почине човек, всички от селото идват с животни – прасета и бикове, като бика е свещено животно и се използва за жертвоприношение за починалия. Всяко семейство води възможно най-много прасета и бикове. Бика е от специална порода от Тораджа – Бик албинос. Най- скъпо продаденият бик в историята на Тораджа е за 700 000 $ !!!!

След като влезнахме в селото от двете страни имаше места за гледане като на стадион, а по средата около …. 200-300 прасета и 30-40 бика. И продължаваха да водят още. Поканиха ни да седнем,за да наблюдаваме церемонията.

Почерпиха ни с чай и започнахме да гледаме с любопитство.

Оказа се, че жената, с която се сбогуваха, беше починала преди 2 години, но е трябвало да събират пари за толкова голяма церемония,за да я погребат.

Тук в Тораджа имат традиция (колкото и странна да ви се струва) Мъртвите се държат вкъщи, докато мине церемонията. Това може да продължи 1-2-3 години. Питате се как поддържат тялото цяло- използват формалин. За тях починалия остава все още част от семейството и дори говорят с него.

Странно, но традиция! 

Церемонията трае до 3 дни като последният ден се колят всички животни в чест на мъртвия – тип жертвоприношение. А месото се раздава в селото.

По време на церемонията има специални ритуални танци.

Наистина много интересно!

Останахме около 3 часа и се насочихме към античните гробници на Тораджа.

Първо посетихме гробницата Тораджа Утара.

Там се намират и големите скални колони, където семействата завързват биковете по време на полагането на тялото в гробниците. След това те биват пренесени в жертвоприношение .

Гробниците в Тораяджа се намират в скалите. Още от хиляди години назад хората са погребвани в голите скали. Това е останало и до ден днешен.

След като бъде погребан човека, специален майстор издялва дървена статуя точно с размера и лика на починалия човек.

След този дълъг ден се прибрахме в хотела, а на другия ден ни чакаше още по-вълнуващ ден !

Събудихме се... днес трябваше да видим най-големите и известни гробници- пещери в Тораджа. Това са гробници на повече от 18 века, които продължават да се използват и днес !

Посетихме 3 гробници – голямата вековна скална гробница. Малката гробница в типично селце в Тораджа, и Бебешката гробница .

Голямата скална гробница се намира, в огромен скален склон, където има 2 огромни пещери, в които се полагат мъртвите тела. Влезнахме в двете пещери и да, леко е страшно в началото, но после виждате културата на хората ! Няма как да ви опиша с думи колко различна е тя!

След това отидохме в селото, където видяхме и малките гробници. Също така посетихме най-известните занаятчии, занимаващи се с дърворезба.

И накрая посетихме бебешките гробници.

Интересното е , че бебетата навремето са били погребвани в дупки в дървото и поставяни прави. Тъй като дървото е тропическо и расте много на високо, местните вярвали, че така продължава и пътят на детето в отвъдния свят... то расте както расте и дървото !

Отново дълъг ден.

Забравих да ви спомена, че във всичките дни в Тораджа обядвахме и вечеряхме великолепна кухня ! Свинско беше направено в бамбук с черен сос от специално дърво, което расте само в Тораджа. И куп други вкусотийки !

 

Друго, което пропуснах е , че всяка година в края на Август се провежда фестивал на мъртвите – мъртвите се изкарват и се преобличат. Като с тях правят фестивал.

Навремето (говорим за преди 5 века) старейшините са правили ритуали , в които мъртвите можели да ходят по време на фестивала. Старите хора казват, че чрез магия са били вкарвани чужди духове в телата на мъртвите и така те вървели. Никой не можел да ги докосва, защото при докосване веднага падали.

Това е забранено от векове. Но в старите книги на Тораджаа всичко е описано с подробности !

На другия ден пътувахме към столицата Макасар за нощувка и полет до Бали.

Макасар е модерен и оживен град, заслужаваше си да му отделим един ден.

На другия ден обратно !

Дойде и края на Тораджа. Останах малко казано удивен! Незаменима култура ! Страхотна природа ! Приятелски настроен народ! Недокоснато (засега) място от масовия туризъм! С няколко думи- прехвърляш се в друг свят, вселена...

 

Това е Сулавеси – Плажове, мистика, култра, природа и още нещо..искате ли да се почувствате различни?

 

 

Заключение : Ако искате да усетити истинската култура недокосната от масовия турист - това е мястото !!!

Влюбих се в тази земя,култура и хора !!! Просто е страхотно !

Пътувайте, приятели!

 

Инвестирайте в пътувания! Това е богатството в живота!

 

Тодор Иванов

 

Управител

 

Кондор Холидей ООД

 

снимки личен архив

 

всички права запазени.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Дайте ни вашето име и e-mail за да ви изпращаме актуалните ни предложения.
Възползвайте се първи да разберете за най-добрите цени и условия за Вашето пътуване

Меню