Занзибар - Острова на усмивките и щастливите хора

Занзибар- Острова на усмивките... щастливите хора и подправките.

Моята традиция да ви запознавам с невероятните места, които посещавам и които Кондор Холидей предлага продължава.

Днес ще ви представя една дестинация,която ме остави без дъх…Едно място, където времето е спряло…хората са щастливи,природата е уникална, а Индийският океан е като от картичка - това е остров Занзибар.

 

Предистория

Остров Занзибар е част от Танзания. През по-голямата част от съществуването си Занзибар е бил под различно владение. Първоначално е бил под Португалско владение. Когато през 1498г.  Вашко Да Гама пристига в Занзибар той вижда в острова уникални възможности за експорт на различни видове подправки и плодове. След завръщането му в Португалия той започва да популяризира името Занзибар и не след дълго през 1571г. Португалия завладява Занзибар. През всички векове, през които Занзибар е владян от португалците те не са дали нищо за Занзибар, единственото, което са правели е да се възползват от натуралните богатства на земята, за да ги пренасят в Европа.

Втората част от историята на Занзибар е свързана с Арабския свят. През 1698г. Занзибар пада изцяло под контрола на Султана на Оман. След падането под Оманска власт,З анзибар се е превърнал в най-големият пазар за роби в Индийския океан. Тук са акостирали кораби най-вече от Индия като там тя е била най-големият клиент за роби на Султана. 95% от робите са заминавали в Индия и 5% в другите азиатски части като Китай, Виетнам, Камбоджа и т.н. През 1840г. султан Саид бин Султан мести столицата си от Маскат (столица на съвременен Оман) в Каменния град, което поставя началото на период на бързо развитие в новата столица. През 1861г. след неразбирателство в оманското владетелско семейство, Оман и Занзибар се разделят, като последният става независимо султанство с владетел султан Маджидбин Саид. През 19 век Занзибар става зависима от Британската политика, това е една от най-важните части в историята на Занзибар – краят на Робството през 1897г. Британският консул в Оман започва да притиска султана на Оман да прекрати робския пазар.

През 1896г. внезапен бунт на местното арабско население срещу британското управление води до Англо-занзибарската война, останала в историята като най-кратката война на човечеството. Султан Халид бинБаргаш се предава след едва 45 минути военноморски обстрел.

По време на британското управление Занзибар си остава важен търговски център, въпреки че колониалните управници подпомагат Момбаса и Дар ес Салаам като техни търговски пристанища в Източна Африка. През 1897г. е забранена търговията с роби.

През 1964г. Каменния град е център на Занзибарската революция, която довежда до свалянето на султан Джамшид бин Абдула и създаването насоциалистическоправителство на партията Афроширази. След революцията от острова бягат групи от араби и индийци. След като Танганика и Занзибар се обединяват в Танзания, Каменният град става седалище на правителството на архипелага, който придобива полуавтономен статут.

 

Занзибар - едно приключение без край.

Пътуването ни започна с полет през Доха и междинно кацане в Килиманджаро. Още тук усетих полъха на африканската доброта, понеже имахме 1 час престой, в който нямахме право да излизаме от самолета, успяхме на бързо да се запознаем с местните, които трябваше да изчистят и подготвят самолета. Първото впечатления: весели танзанийци, които работят с усмивка на уста и с невероятно чувство за хумор.

Занзибар – първи впечатления.

Със слизането си от самолета се усещаше бедността на един народ... от автобуса (без климатик), който ни закара до проверката на паспортите до самото летище. Посрещнаха ни от фирмата партньор. Пътят от летището до хотела ни беше около 2 часа, в който минахме през уникална природа.

Първите впечатления? Натурална красота... Все още не разрушена от комерсиализма на човечеството.

 

Плажовете

Да започна от най-интересното – плажовете на Занзибар. Плажовете на Занзибар са като от картичка в някой мол - брашнян пясък и кристално чиста сапфирена вода.

Има няколко уникални плажа – Nungwi,Paje,Pingwe,Kiwengwa. Тук може да се насладите на чистата вода и невероятния пясък.

Плажа в Занзибар е публичен. Има закон, в който се казва, че никой курорт или резорт не може да забрани на местните да минават по плажа. Затова много от хотелите нямат частни плажове. Това е защото повечето селища (селца) на местните се намират на плажа. Тук може да се срещнете с местната култура, за която ще ви кажа на по-късен етап. В зависимост от сезона може да видите и много водорасли, които са и основен бизнес на местните. Те събират водораслите и ги продават на фабриките за козметика.

 

Култура

Населението на Занзибар е 95% мюсюлмани, останалата част са християни и индуисти. Тук цари абсолютен религиозен мир и толерантност. Престъпността е по-малко от 3%. Тук хората живеят в душевен мир. Това, което ме докосна в тях е начина, по който приемат нас европейците - с интерес, уважение и толеранс. Добротата, която излъчват ме накара да си помисля колко добре живеят въпреки бедността. Местните живеят без ток, без канализация, без вода. Живеят в една къща по 6-7 до 10 човека. Но живеят без грижа и са свикнали да благодарят за това, което имат. Средната работна заплата е около 100$, но това е в столицата. Жителите на селата се изхранват от земеделие и рибарство.

Мъжете в Занзибар имат право да имат до 4 жени в зависимост от положението си. Но нямат право да живеят в една и съща къща. Мъжът трябва да обръща еднакво внимание на всичките си жени и да им предоставя всичко, което им е нужно. Поради тази причина доста от мъжете не могат да си позволят повече от една, максиум две жени.

70% от жените в Занзибар се движат с бурки. Тук може да видите деца, които играят футбол боси в локви, но щастливи, а не стоящи и зомбирани в телефоните или компютрите си... Хората общуват помежду си. На това аз казвам ЩАСТИЕ!!!

 

Природа

Занзибар има една от най-уникалните природи, които съм виждал по Света.

Поради това, че климата е тропически и от многото дъждове, които падат острова е изключително зелен. Флората и фауната са много богати - може да срещнете различни видове дървета като – Боабаб, мангрови дървета, бананови и ананасови плантации, абанос. Дом е и на много животни, като най-голямата атракция е рядката червена маймуна колобус, която е изчезващ вид. Този вид маймуна не спира да се храни, поради тази причина местните започват масово изтребване на вида поради факта, че унищожават масово земеделските плантации. В момента вида им е достигнал критичната си точка. Интересен факт е, че този вид маймуни изпитва панически страх от кучета. От страх започват да треперят и често падат от дърветата и намират смъртта си. Този вид живеят не повече от 20 години. Не могат да живеят другаде освен в Занзибар. Правен е опит да се заселват на други места дори и в съседния остров Пемба, но след 3 дни умират.

 

Столицата Стоун Таун

Каквото и да кажа за столицата ще е малко. Един наистина уникален град!

Стоун Таун или Мджи Мконгуе (от суахили: „стар град“) е старата част на град Занзибар. През XIX век е бил столица на Занзибарското султанство и процъфтяващ център на търговията с подправки и роби и запазва статута си като център на архипелага по време на колониалния период. В Каменния град се помещава правителството на Занзибар. Каменният град е от голямо истерическо и културно значение за Източна Африка. Архитектурата му, датираща най-вече от XIX век, представлява уникална смесица от местната култура суахили и елементи от мавританската, арабската, персийската, индийската и европейската култура. По тази причина през 2000г. е включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Тук ще се сблъскате с истинският живот на занзибарците. Не се плашете от културният шок, който ще изпитате в първите минути.

Посетете пазара за подправки - там ще се насладите на всички видове подправки, които съществуват на майката земя. Може да се отбиете и до мястото където е бил пазара за роби, да отидете до къщата на Фреди Меркюри както и просто да се разходите из малките улуци и магазини. НЕ забравяйте да се пазарите за всяка една стока... Все пак имат мюсюлмански манталитет. Тук се запознах с една българка - Сиси, женена за местен и собственик на уникален магазин за бижута правени от монети. Посетете го задължително!!!

 

Острова на Затворниците или Changuu

Мястото където останах много впечатлен. Първо от историята, второ от природата на острова. Тук ще видите затвора, където са били държани робите. Всъщност това са били главните вожди на Танзанийските и Кенийските племена, които са били арестувани и държани в плен и вербувани за роби. Това са били хората, които са пазели племената. Там е било и едно от важните пристанища за роби. Тук ще видите и огромните Сейшелски костенурки, които са подарък от Британският губернатор на Сейшелите през 1919г. В момента там има костенурки на по 150 години. Огромни са наистина!

 

Подправки

Това е наистина острова на подправките - тук може да усетите миризмата още от самолета. Ванилия, канела, джинджифил, кафе, карамфил, куркума, къри, пипер, шафран и още много много видове невероятни подправки. Запознах се за първи път с плода Джакфру който тежи около 17 кг и със занзибарската ябълка.

Направиха ни чанти, вратовръзки, очила, шапки и какво ли не от палмови листа. Беше интересно да видя всички тези растения, подправки и дървета, растящи в естествена среда.

 

Кухня

Кухнята в Занзибар е много различна, като имаме предвид, че тук е минавал цял свят и оставил от себе си по малко.

Основната част в занзибарската кухня са подправките, особено кърито. Всичко, което се готви му слагат къри.

В Занзибар може да се насладите на така известният бананов хляб.

Може да опитате от невероятните им риби, калмари, октоподи, раци и лобстъри.

Всичко натурално!!!

 

Обобщение

Занзибар беше моята мечта и се радвам, че успях да я осъществя.

Едно райско кътче, което все още не е глобализирано. Природата, местните жители, натуралните плажове, не застроените площи, дори и черните пътища... всичко има своята романтика.

Влюбих се завинаги в хората и в тази прекрасна част от майката природа.

Място, на което определено ще се върна.

Място , което ще пазя завинаги в моето сърце!

 

HakunaMatata !!!!

Тодор Иванов

Управител

Кондор Холидей ООД

снимки личен архив

всички права запазени.